"От малки просто си знаехме, че ще станем лекари. Удаваха ни се хуманитарните дисциплини - езиците, биологията, химията...", каза пред "Преса" Ангел Енчев, а Невен добави: "В едно учителско семейство винаги се коментира кой какво ще учи, как ще се развива. Баща ни е преподавател в Пловдивския университет. Майка ни е учителка по физкултура. Връщайки се 25 г. назад, не бихме избрали нищо друго освен медицина." Все пак в професионалното ориентиране са се разделили - Ангел е пластичен хирург, а Невен - мениджър. Обаче, решенията си взимат в еднаква посока независимо един от друг!

Невен: По времето на Жан Виденов брат ми замина за Гърция, а аз за Германия. Колкото и да са различни насоките, в които се развивахме, и двамата емигрирахме. В Германия научих много неща. След 2 г. се прибрах, завърших психология на управлението, след което - икономика ...

Ангел: Брат ми има 3 магистратури, но пластичната хирургия в Гърция се специализира 6 години и се изравняваме. Работих там като свободно практикуващ хирург, но решихме да инвестираме в България и направихме нашата болница.

Невен: Това, че сме еднакви, ни харесва. На хората сме им интересни, затова реагират положително, усмихнато. Сигурно затова ни избраха като малки да играем във филм.

Ангел: Да, мога да кажа, че камерата ни обича. Филмът, в който играхме като деца, се казваше "Може би фрегата" на режисьора Петър Каишев. Участвахме със Сотир Майноловски, Хиндо Касимов, Досьо Досев, Васил Попов ... Избраха ни с конкурс.

Ангел: По телевизията съобщиха: "Търсим близнаци, които могат да плуват." Страхотна гледка! 50 двойки еднояйчни близнаци. Все едно, че си в пилчарник!

Невен: Или в някакво клониращо звено. Повечето рецитираха стихове, но ние не знаехме. В училище правехме сценки и им изиграхме една. Харесаха ни.

Ангел: Това беше най-незабравимото ни лято! Юли, август, септември, октомври. Отидохме на училище с дълги коси, които тогава бяха забранени. Но не ни подстригаха, че нещо можеше да се доснима. После озвучаване един месец ...

Невен: Разбраха, че можем да караме водни ски и да свирим на тромпет и го включиха в сценария ...

Ангел: И сега продължаваме да свирим за удоволствие. Аз съм си взел инструмента вкъщи.

Невен: А аз съм го оставил в ресторанта на болницата. В неделя свирим на пациентите на пиано, на тромпет, поръчваме тортички. Дъщеричката ми Евгения, когато беше малка и бяхме заедно, ни гледаше изумено, убедена, че вижда двойно. Да видим как ще реагира синът на Ангел, когато се роди, живот и здраве!