Носът е най-централната, забележима и обсъждана част от лицето. Корекция на нос, Пластика на нос или Ринопластика, е естетична интервенция от пластичната хирургия, която има за цел постигането на пълна симетрия и извайването на съответстващи си лицеви пропорции и хармонични черти.
На ринопластика могат да се подложат младежи, чието развитие е приключило- момичета на възраст над 16 години и момчета над 18 години.
Виж галерия
Виж цени за Ринопластика Само две части от човешкото тяло продължават да растат през целия живот - ушите и носа, като носните аномалии, ако има такива, се задълбочават с напредването на възрастта. Поради този факт, пластичната операция за корекция на нос, т.н. ринопластика / Rhinoplasty, е отлагана за по-зряла възраст, когато растежът на носния скелет е завършил, но е добре да се знае, че ако е налице травма или нарушение в дишането, тази операция на носа е възможна и в един по-ранен етап.
По различни критерии ринопластиката бива няколко разновидности.
Според целта, която си поставя, пластиката на нос се дели на функционална (наричана още "септопластика" - коригира се септума, т.е. изкривена носна преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане) и естетична ринопластика, която цели естетическо подобряване на визията на носа чрез пластична операция за корекцията му.
Според нуждите на отделните случаи, пластиката на нос (rhinoplasty) бива уголемяваща ринопластика (предимно при т.нар. "азиатски носове". Такива са носовете на афро-американците и азиатците, като в тези случаи се използва трансплантант - хрущял, взет от септума или ухото, или синтетичен имплант), и редуцираща ринопластика (намаляват се някои от характеристиките на носа, чрез премахване на части от хрущялите и костите).
Според използваните по време на операцията техники, разделяме пластиката на нос на затворена ринопластика - при която достъпа е от вътрешната страна на носа, прорезите се правят вътре в ноздрите, но в този случай достъпът е по-труден за изпълнение и е възможно да не се получи желания резултат и отворена ринопластика - при която разрезите се правят по преградката между двете ноздри - колумелата. Кожата се издърпва нагоре и хирургът има по-лесен достъп до третираната част и по-добра видимост. Този "отворен метод" на пластична операция на нос е доста по-прецизен.
Според обема на третираните части, операцията за корекция на нос може да бъде цялостна или частична. Цялостната ринопластика се състои от 4 основни етапа - коригиране на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа. След това се оценява получената ширина на основата на носа и при нужда се коригират и ноздрите. Обект на частичната ринопластика може да бъде всеки анатомичен елемент на носа.
Липсва такъв метод, който можем да наречем - "единствен метод" за корекция на нос, т.н. "най-добър метод". Съществува оптимален метод, зависещ и съобразен с конкретните индивидуални особености. Най-доброто ще избере пластичният хирург. Той ще прецени какво е необходимо за естетичната и/или функционална корекция, дали корекцията е след фрактура на носа, в каква степен е изкривен той и какво трябва за изправяне на носа, дали интервенцията ще е комбинирана със септопластика, оформяне на върха на носа и ноздрите и т.н.
Пациентът, който ще се подложи на ринопластика, постъпва в болничното заведение, в деня на планираната оперативна интервенция, в 08:30 ч, като е необходимо да не е консумирал храна и/или течности през последните 6 часа. Лабораторните изследвания, необходими за нуждите на упойката, се извършват след хоспитализирането. Това включва - обща кръвна картина, урина, кръвна захар, ЕКГ, рентгенография на гръден кош и консултации със специалисти (кардиолог, анестезиолог, интернист и др.). В зависимост от индивидуалното състояние на пациента може да възникне необходимостта и от други изследвания, преди самата пластична операция - пластика на нос.
Пластика на нос се извършва под обща анестезия, като в зависимост от необходимите корекции, продължителността на ринопластиката може да бъде от 40 мин. до 2 часа. След корекция на нос рядко се наблюдава болка. Обикновено не са необходими обезболяващи, но при нужда могат да се приемат Аналгин, Парацетамол и др. Забранява се приема на Аспирин, тъй като може да предизвика кървене. Неудобство причиняват т.нар. лонгета (пластмасова шина, поставена върху носа по време на операцията, която се сваля на 10-ия ден от извършване на интервенцията) и двата тампона в носните кухини, които се отстраняват до 48 часа, след ринопластика. Синини и подутини е възможно да се наблюдават непосредствено след операцията, но до няколко дни и прилагане на студени компреси - изчезват.
Много пациенти започват да водят нормален социален живот още на третия ден, след извършването на ринопластика (оперативна корекция на нос), но повечето изчакват десетия ден, когато лонгетата ще бъде свалена.
Функционалното възстановяване на носа (дишането), се осъществява до няколко месеца, ако пациентът се е подложил едновременно и на операция на носната преграда (септопластика), тъй като отокът на лигавицата се разнася по-бавно.
Това което прави ринопластиката една от най-сложните и предизвикателни хирургически процедури е многообразието от променливи. Хрущялите при всеки пациент могат да имат различна дължина, здравина и форма, различни анатомични извивки и уникална асиметрия. Правилното диагностициране на увредите при предварителния преглед и адекватният избор на хирургична техника, по време на интервенцията, както и стриктното спазване на постоперативните инструкции, са гаранти за добър естетичен резултат, след извършването на ринопластика - нос, идеално подхождащ на конкретното лице и постигане на лицева симетрия.
При извършването на ринопластика се забранява употребата на аспирин 14 дни преди операцията.