БългарскиEnglishΕΛΛΑΣDeutschFrenchРускийSpanish
Ринопластика

Пластика носа - Ринопластика

Задайте вопрос

Носът е най-централната, забележима и обсъждана част от лицето. Естетичната корекция на нос или Ринопластика, има за цел не постигането на пълна симетрия, а извайването на съответстващи си лицеви пропорции и хармонични черти.

На ринопластика могат да бъдат подложени младежи, чието развитие е приключило, тоест момичета на възраст над 16 години и момчета над 18 години.

Пластика носа - РинопластикаПосмотри галерею

Само две части от човешкото тяло продължават да растат през целия живот - ушите и носа, като носните аномалии, ако има такива, се задълбочават с напредването на възрастта. Поради този факт, пластиката на нос (ринопластика) е отлагана за по-зряла възраст, когато растежът на носния скелет е завършил, но е добре да се знае, че ако е налице травма или нарушение в дишането, тази операция е възможна и в един по-ранен етап.

По различни критерии ринопластиката бива няколко разновидности.

Според целта, която си поставя като цяло, пластиката на носа се дели на функционална (наричана още "септопластика" - коригира се септума, т.е. носната преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане) и естетична ринопластика, която цели естетическо подобряване на визията на носа.

Според нуждите на отделните случаи, пластиката на нос бива уголемяваща (налага се предимно при т.нар. "азиатски носове". Такива са носовете на афро-американците и азиатците, като в тези случаи се използва трансплантант - хрущял, взет от септума или ухото, или синтетичен имплант, и редуцираща (намаляват се някои от характеристиките на носа, чрез премахване на части от хрущялите и костите).

Според използваните по време на операцията техники, разделяме ринопластиката на затворена - при която достъпът е от вътрешната страна на носа, прорезите се правят вътре в ноздрите, но в този случай достъпът е по-труден за изпълнение и е възможно да не се получи желания резултат и отворена ринопластика - при която разрезите се правят по преградката между двете ноздри - колумелата. Кожата се издърпва нагоре и хирургът има по-лесен достъп до третираната част и по-добра видимост. Този "отворен метод" е доста по-прецизен.

Според обема на третираните части, пластиката на носа може да бъде цялостна или частична. Цялостната ринопластика се състои от 4 основни етапа - коригиране на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа. След това се оценява получената ширина на основата на носа и при нужда се коригират и ноздрите. Обект на частичната ринопластика може да бъде всеки анатомичен елемент на носа.

Пациентът, който ще бъде подложен на ринопластика - пластика на носа ще трябва да постъпи в клиниката подготвен, че го очаква една обикновена операция и сравнително лек следоперативен период. Необходимо е пациентът да не е консумирал храна и/или течности през последните 6 часа. Лабораторните изследвания, необходими за нуждите на упойката, могат да се направят в предишните дни или в същия ден - рано сутрин. Те са: обща кръвна картина, урина, кръвна захар, ЕКГ, рентгенография на гръден кош. В зависимост от индивидуалното състояние на пациента може да възникне необходимостта и от други изследвания.

Пластика на нос се извършва под обща анестезия, като в зависимост от хирургичната сложност, продължителността на операцията може да бъде от 40 мин. до 2 часа. След корекция на нос рядко се наблюдава болка. Обикновено не са необходими обезболяващи, но при нужда могат да се приемат през устата Аналгин, Парацетамол и др. Забранява се приемането на Аспирин, тъй като може да предизвика кървене. Неудобство причиняват т.нар. лонгета (пластмасова шина, поставена върху носа, която се сваля на 10-ия ден след интервенцията) и двата тампона в носните кухини, които се отстраняват до 48 часа, след извършената ринопластика. Синини и подутини е възможно да се наблюдават непосредствено след операцията, но след няколко дни и прилагане на студени компреси - изчезват.

Много пациенти започват да водят нормален социален живот още на третия ден, след извършването на ринопластика (пластика на носа), но повечето изчакват десетия ден, когато ще се свали лонгетата.
Функционалното възстановяване на носа (дишането), се осъществява до няколко месеца, ако пациентът се е подложил едновременно и на операция на носната преграда, тъй като отокът на лигавицата се разнася по-бавно.

Това което прави ринопластиката една от най-сложните и предизвикателни хирургически процедури е многообразието от променливи. Хрущялите при всеки пациент могат да имат различна дължина, здравина и форма, различни анатомични извивки и уникална асиметрия. Правилното диагностициране на увредите по време на прегледа, мнението на заинтересувания относно естетиката на носа и адекватното изпълнение по време на хирургическата намеса са гаранти за един добър естетически резултат, след извършването на ринопластика - нос, идеално подхождащ на конкретното лице.

При извършването на ринопластика се забранява употребата на аспирин 4 дни преди операцията