Виж галерия
Транссексуалността и придружаващото я сексуалното поведение, създава страх и предизвиква примитивни чувства към доминиращата мъжка идеология, дори и на съвременното общество, което се счита "освободено". Делът на мъжете и жените, които са транссексуални и предприемат промяна на анатомичния си образ към срещуположния пол, остава много малък в сравнение с действителния брой, желаещи да се подложат на оперативна смяна на пол и живеещи в несъответстващо на психичния им образ тяло, който е доста висок. Днес се смята, че в световен мащаб 1,5% от популацията е трансексуална, независимо от нивото на социално и културно развитие на всяка страна.
ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА
Бъдещите транссексуални пациенти MTF се подлагат на химическа кастрация с естроген (Пр.7,5 mugs PREMARIN, 150 mug етинилестрадиол), допълнително лечение с анти-андрогени, като cyproterone, също могат да бъдат използвани, които водят до намаляване на мъжкия хормон на нива кастриране. Този курс на лечение променя окосмяването, но и външния вид на гърдите на мъжа, които нарастват постепенно. Психологическата подкрепа, касае проблемните взаимоотношения с родителите и близките от семейната среда, която често реагира остро на сексуалната идентичност на момчетата, и по-специално в периода, когато ще го обявят в тяхното обкръжение, защото по правило тези мъже имат сексуална роля от много малка възраст и близките им се опитват да наложат техните сексуални предпочитания, считайки ги за толкова естествени, колкото и мъжа, който има хетеросексуални предпочитания. Транссексуалните жени /MTF/ , които стигат до промяната, описват характерни черти на жени заключени в "мъжко тяло", което искат да променят.
Аналогичен опит съществува и при трансджендър мъжете /FTM/, които получават предоперативно андроген и придобиват силно окосмяване преди да достигнат до естетичната и функционална промяна в операционната зала.
ОПЕРАТИВНИ ТЕХНИКИ
Има три основни техники при промяната на мъжа MTF, които имат обаче една обща ос, създаването на вагината и на клитора. Първата техника се отнася до отстраняването на пещеристите точки (пениса), където по същество се извършва една радикална ампутация на фалоса, запазването на кожата около пениса и част от главичката, които по-късно ще се превърнат във вагина и клитор.
Запазването на пещеристия нерв и на уретрата е за една завършена естетична и функционираща област, която да си прилича с действителна женска вагина. Втората се отнася до използването на скротума, до кожната стръмнина, за създаването на вагината, и третата - използването на част от червото за вагиналната лигавица, която се счита обаче и като най-сложната техника, независимо от това, че има предимството на най-естественото изглаждане и овлажняване.
При жените, които сменят пола FTM, предхожда мастектомия и хистеректомия и в една втора фаза, създаването на псевдофалос с имплант от слабинната област или от предмишницата. Втората техника е по-сложна и отнема време, но има и най-добрите резултати след като запазва кръвоснабдяването на прехвърления имплант. В една трета фаза в псевдофалоса може да се постави протеза от силикон, за придобиване на еректилна способност.
СЕКСУАЛНАТА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ (ЗАДОВОЛЕНОСТ) СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА
В може би единственото публикувано проучване за сексуално удовлетворение на оперираните транссексуални мъже и жени изглежда парадоксално, че голям процент от мъжете, които са станали жени, споменават чувство на оргазъм, а при жените, които са станали мъже, процентът на задоволяване е много малък. При мъже, които са станали жени, в един значителен процент, се споменава наличие на разводнена течност във фазата им на оргазъм. Дълбочината на новата вагина изглежда, че значително влияе върху психиката на оперираните и при дължината на вагината 14 см - повечето са доволни, докато при малка дължина, например 4 см - не са останали удовлетворени. Публикуването на информация за женския оргазъм при тези мъже, които не са се родили жени и не са имали опита на вагиналния оргазъм, все още не е масово и широкоразпространено, тъй като сравняват различни ситуации и се търси информация, която основно е налична само от жени.
Също така трябва да се знае, че при съвременните хирургични техники, запазването на пещеристите нерви и на част от ерекционната тъкан, да се създаде клиторен оргазъм е по-лесно, тъй като в миналото с по-примитивните техники, тези подробности са имали значение само за създаването на нео вагина. Сигурни отговори за задоволяването от новият им полов вид не съществуват. Науката не може да даде с яснота отговори, дали най-големия сексуален орган е мозъкът или половите органи. Внимателното и подробно изучаване на сексуалното поведение на оперираните, ще даде в бъдеще по-ясна информация и по-добро разбиране на сложността на сексуалния им живот.
След края на оперативната намеса и придобиването на желаното тяло, както лекарите, така и близките на пациента, трябва да оставят време на новата жена и на новия мъж, да възстановят душевното си равновесие, да привикнат с новата си самоличност и да обслужват новото си тяло, като във всяка една стъпка и ситуация показват подкрепа и проявяват разбиране.
